Пунктуацията е пунктуационна система на всеки език, правилата, регулиращи поставянето на тези знаци, както и разделът от лингвистиката, който изучава и систематизира тези правила. Съвременните комуникативни процеси в рускоезичната общност разкриват тенденция за изоставяне на употребата на препинателни знаци и опростяват примитивните лексикални конструкции. Хората нямат представа защо е нужна пунктуацията и какво изучава, а незнанието за това води до невъзможност за точно и лесно формулиране на мисъл.
Има мнение, че се нуждаем от пунктуация, за да не се смилим случайно върху този, който трябва да бъде екзекутиран. Този пример за училище вече е прекалил и пренебрегвайки правилата с право може да забележите, че в случай на такова двойно възприятие фразата може да бъде изградена съвсем различно или да я раздели на две. Това, разбира се, е твърде буквално. Всъщност се нуждаем от препинателни знаци, за да предадем писмено ритъма и мелодията на израза (фразова интонация), значения, които не могат да бъдат предадени лексически и граматически. Чехов сравнява препинателните знаци с бележките, според които читателят следва мисълта на автора и го възприема.
Препинателните знаци са необходими, за да разделят изреченията и частите изречения едно от друго - всички езиковеди са съгласни с това. Но функционалната цел на такъв отдел е предмет на научен дебат. Има три принципа на пунктуацията на руския език: структурен, семантичен и интонационен.
Структурните и семантичните принципи са тясно свързани. Структурният принцип включва зависимостта на пунктуацията от синтаксиса на изречението. Този вид употреба на знаци е стабилен, необходим, дава възможност да се отделят някои изречения и техните части от други, да се определи тяхното структурно значение. Структурно значимите части съвпадат със семантични части, служат за изразяване на смисъл. Ако разгледаме пунктуацията във връзка с граматиката, тогава структурният принцип ще бъде водещ, ако във връзка с лексиката е семантичен. Съдържанието е в синтактична форма, а граматическата структура предава съдържанието на мисълта.
Интонационният принцип придружава семантичното и структурното, затова той се възприема от някои езиковеди като незадължителен. Въпреки това, всяко изречение, всяка фраза винаги носи признаци на интонация, така че не можете да я игнорирате. Интонацията придружава и е следствие от структурно-семантични отношения между части на изречение (или изречения), ако има смисъл. Ако интонацията отразява само емоционалните характеристики на речта, тогава принципът на пунктуацията ще бъде чисто интонационен. По този начин се отправят обжалвания; в други случаи ще преобладават семантичните и структурни характеристики и интонацията ще им се подчини.
рекламаПунктуацията на руския език е една, фиксирана и не зависи от функционалната и стилистична цел на текста: за произведение на изкуството и за меморандум правилата ще бъдат същите. Можем обаче да говорим за нормативна и ненормативна пунктуация. Нормативът включва общи и ситуационни норми: първите са характерни за всеки текст и се приравняват като част от задължителното средно образование, вторите към група текстове от определен тип. Ситуационните норми зависят от естеството на предаваната информация: например в рекламните текстове те изпълняват сигнална функция, в журналистическите - акцент.
Ненормативната пунктуация включва поставянето на препинателни знаци извън нормата, но в съответствие с намерението на автора и използваните художествени техники. Това обаче не означава, че нормативната пунктуация е напълно игнорирана. Има определена граница, над която не си струва да излизате със знаци за авторски права - възможността читателят да разбере текста. Ненормативната пунктуация винаги се основава на принципите на нормативната.
