Предпоставка за съществуването на демократична държавна единица е правният характер на нейното създаване и функциониране. Стриктното спазване на закона е признат стандарт за зачитане на правата на човека и гражданите. Законът обхваща всякакви връзки с обществеността. Нито една сфера на човешкия живот не може да функционира извън правното поле.
Форми на упражняване на закона.
За прилагането на правните норми съществуват различни форми. Външни форми на упражняване на закона са закони и подзаконови актове и разпоредби. Законът е документът, който има най-висока юридическа сила. Особеността на закона се крие и в специфичния механизъм за неговото приемане. Законите се приемат от върховния законодателен орган на държавата или, изразявайки пряката воля на хората, на референдум.
Характерни особености на закона:
- Предметът на регулиране изразява позицията на държавата по основни държавни или обществени въпроси.
- Законът е основен нормативен акт, въз основа на и въз основа на който се приемат други нормативни актове.
- Отмяна или изменение на закона се извършва от органа, който го е издал.
- Приемането на закона не изисква неговото допълнително одобрение от други органи.
Тези знаци подчертават уникалността на закона и определят неговото господстващо положение сред правните актове. В очертанията на закона се издават подзаконови нормативни актове, за да се изяснят съдържащите се в него изисквания..
Подзаконови нормативни актове и техните знаци
Подзаконовите нормативни актове уточняват и адаптират към прилагането на нормите на съответния закон. Правоприлагащата практика се осъществява въз основа на подзаконови нормативни актове, които позволяват да се упражняват по определен начин правата, определени в такива актове. Характерни особености на такива документи са целта на тяхното публикуване, насочена към конкретизиране на съответния закон и осигуряване на неговото прилагане..
Централното място в йерархията на нормативните актове заемат постановления на държавния глава и решения на държавното правителство. Освен това в системата от подзаконови нормативни актове следва заповеди, инструкции и други документи, издадени от ръководителите на изпълнителните органи.
Разграничаването на подзаконовите нормативни актове може да бъде според различни критерии, сред които:
- Дати и география на акта.
- Планиране и приемане на аварийни актове.
- Предметът на регулиране, съдържащ се в акта и др..
Разлики между закон и подзаконов нормативен акт
С привидното сходство на разглежданите обекти си струва да се подчертаят редица техните основни различия. Значителната разлика е дефиницията на органа, който е овластен да публикува документа. Законът може да бъде обнародван изключително от най-висшия законодателен орган или директно от хората, докато публикуването на подзаконов нормативен акт се извършва от компетентен орган в определена област.
По-специално е разрешено публикуването на такива актове от министерства и ведомства, изпълнителни органи, местни власти, организации и институции. Очевидно е разликата между закона и подзаконовия норматив и обема на съдържащата се информация.
Говорейки за разликите между закона и подзаконовите нормативни актове, струва си да се има предвид, че съотношението на закона и подзаконовия нормативен акт се определя от формулировката „на базата и в изпълнение на закона“. По този начин става ясно, че подзаконовите нормативни актове са подчинени на закона. Също така е очевидно, че самият закон служи като основа за необходимостта от приемане на един или друг нормативен акт. Законът може да урежда необходимостта от приемане на регулаторен акт, вида на такъв акт, орган, който е компетентен да го приема.
Основната цел на подзаконовите нормативни актове е да се уточнят разпоредбите на закона. Подчинен акт не може да установи, освен предвидените в закона, правата и задълженията на юридическите лица, т.е. не може да надхвърли обхвата на съответния закон.
Обобщавайки горното, трябва да се отбележи, че корелацията и взаимодействието на подчинен регулаторен правен документ и закон е възможна само при липса на несъответствия и съгласуваност на такъв акт с конкретен закон. Само стриктното спазване на това изискване и липсата на противоречия между закона и подзаконовия нормативен акт ще позволят на действащите норми на правото да бъдат ефективни регулатори на обществените отношения.
