В наказателното производство определени функции се изпълняват от прокурора и следователя. Тези участници в процеса са взаимосвързани от различни правоотношения. Спазването на върховенството на закона при разрешаване на престъпления и установяване на справедливост зависи от резултатите от взаимодействието на тези длъжностни лица..
Разликата между прокурор и следовател се състои в самата същност на тяхната дейност и в това, какви правомощия има всеки от тях. Важно е да се отбележи, че правилата, регулиращи правния статус на споменатите представители, непрекъснато се коригират и подобряват. По този начин законите, приети през 2007 г. и по-късно, съдържат значителни промени във връзка с предишни правила относно тези въпроси..
Новите разпоредби ограничават определени правомощия на прокурора. Например тези, свързани с образуването на наказателни дела. В същото време правомощията на следователя в последните закони бяха допълнени. Например той получи възможността да обжалва определени решения на ръководителя на следствения отдел.
Въпреки наложените ограничения прокурорът е важна фигура, участваща в наказателни процесуални дейности. На етапа на предварителното разследване той е длъжен да контролира стриктното спазване на съответните норми на закона. Прокурорът в посочените случаи одобрява решенията на следователя или отменя последните неоснователни решения, предложени от последния.
Освен че изпълнява надзорната функция, това отговорно лице участва в разглеждането на актуални въпроси, свързани с разрешаване на издирването, провеждане на съдебно-медицински експертизи, отстраняване на заподозрения от длъжност и други. Прокурорът действа като гарант за запазване правата на субектите, засегнати от престъплението, и следи за осигуряването на законните им интереси..
рекламаНа съдебния етап лице със споменатия правен статус подкрепя прокуратурата в съответствие с изискванията. Прокурорът (за разлика от адвоката, представляващ защитата) излага разумни аргументи, които не играят в полза на предполагаемия нарушител.
Що се отнася до следователя, той отговаря за разкриването на престъпления и издирването на лицата, отговорни за извършването им. Лицето на тази длъжност е упълномощено да извика необходимите лица за разпит, да извърши проверки и претърсвания, да изиска необходимите документи от обикновени граждани и представители на институции и др. Разследващият също дава указания, свързани с оперативно-издирвателни мерки, пред органа за разследване.
Посоченото лице е надарено с процесуална независимост, което е задължително условие за изпълнение на професионалните му задължения. С други думи, следователят независимо по вътрешно убеждение взема важни решения по делото, с изключение на случаите, когато е необходимо да получи съгласие от прокурора или ако е необходимо съдебно разпореждане.
