Народните и литературните приказки принадлежат към един и същ жанр, но имат съществени различия. Това се отнася и за формата на разказа и за вътрешното съдържание на творбите. Основата на всички приказки е историята за прекрасните приключения на героите, но във фолклорните сюжети тя е изградена по традиционната схема, а в литературните сюжети може да има произволна многостранна версия на презентацията.
Народни приказки - най-старото културно наследство, запазило възгледите на нашите предци за връзката между човека и природата. Те отразяват моралните принципи за съществуването на общност от хора в постоянна борба за оцеляване, определят ясна граница между добро и зло и изразителни черти от национален характер, вярвания, ежедневие.
Народните приказки се класифицират като магически, всекидневни, епични, героични, сатирични. Специално място в тази класификация заемат приказките за животните, появата на които изследователи на устното народно изкуство свързват с езическите ритуали.
Литературна приказка възникнали много по-късно. През втората половина на 18 век с развитието на просветляващите идеи в европейската литература се появяват европейски литературни приказки, а през 19 век традиционните сюжети за приказки започват да се използват от С. Перро, братя Грим, Г.К. Андерсен, А. Хофман - писатели, които целият свят призна като класици от този жанр.
В повечето литературни приказки фолклорните мотиви се повтарят и магическата параферналия е заимствана от езическите ритуали, но развитието на сюжета, както и изборът на герои, са подчинени на волята на автора. Една приказка се превръща в произведение на изкуството със сложна система от метафорични образи, характерни за притчата.
Жанровата особеност на литературна приказка от втората половина на 19 век се проявява в близостта й с кратката история и дори романа. Пример е творчеството на руските писатели А. Погорелски, Л. Толстой и в западноевропейската литература О. Уайлд, С. Лагерлеф, Л. Карол.
„Алиса в страната на чудесата” Л. Каролданни
- Литературната приказка е авторско произведение, за разлика от народната приказка, възникнала като малък епичен жанр в резултат на колективното творчество на един етнос.
- Литературната приказка е жанр на художествената литература, докато народната приказка е един от фолклорните жанрове, чиято особеност е устното преразказване.
- Литературната приказка може да има безплатен сюжет, измислен от автора. В народната приказка сюжетът е строго подчинен на определена схема, която разказвачът трябва да спазва, за да запази очертанията на разказа.
- Системата от образи в литературна приказка е произволна, в народната е обусловена от традиции и представи за добри и зли сили.
- Народната приказка в художествена форма отразява дълбокия слой на колективното съзнание и принадлежи към най-старата форма на устното народно творчество. Литературната приказка може да продължи националните традиции, но е плод на въображението на автора и е жанрово близка до съвременните видове приключенска и фантастична литература.
