Въпросът, който се задава, се крие в областта на технологичните процеси и затова първо трябва да разгледате споменатите технологични процеси по-подробно..
Какво е заваряване
Заваряването се разбира като технологична операция (процес) за получаване на интегрална връзка на елементи поради създаването между тях междумолекулни / междутомни връзки с общо / локално нагряване или пластмасова деформация (като опция, едновременно излагане на фактори е допустимо). Заваряването е приложимо за метали / сплави и за неметални материали: керамика, пластмаса и т.н..
заваряване
Могат да се използват различни методи за подаване на необходимото количество енергия до заваръчната точка: транзит на мощен електрически ток през елементите, които се заваряват (електрическо контактно заваряване), дъгово нагряване (електрическо дъгово заваряване), поради химическата реакция на горене (газово заваряване), концентрирано излъчване / частици (заваряване с фокусирано електромагнитно излъчване) , лазер, електронен лъч), триене (това включва и ултразвуково заваряване).
Процес на заваряване
Заваряването на два елемента може да се извърши чрез дифузионни / смесителни процеси от един или друг вид с:
- Загряване на материала в желаната точка преди топене без допълнително компресиране на елементите.
- С умерено компресиране и нагряване на елементи едновременно.
- С много значително компресиране на елементите без подаване на топлина отвън.
Какво е запояване
Запояването се отнася до технологична операция (процес) за получаване на интегрална връзка на елементи чрез въвеждане между свързаните повърхности разтопен спойка (метал / сплав действа като такъв, чиято точка на топене очевидно е по-ниска от тази на материала на елементите), завършваща с охлаждане. Веднага е интересно да се отбележи, че почти същото определение с минимални промени сега се прилага за „термопластичното адхезивно свързване“, често срещано днес - обаче се нарича залепване, оставяйки след себе си случая на запояващи метали / сплави (виж GOST 17325-79).
запояване
Важно при запояване е поток - специално вещество, което допълнително се довежда до контакт с спойка и споени повърхности. По правило флюсът реагира с метални оксиди върху повърхностите на спойка / елементи, излагайки "чисти" (неокислени) слоеве и допълнително намалява повърхностното напрежение на течната спойка.
Процес на запояване
В общия случай топлината се подава към зоната за запояване (със специално устройство - запояващо желязо или с общо загряване - например газова горелка), докато спойка не се разтопи, но в същото време е по-ниска от температурата на топене на повърхностите на елементите, след което припойът тече поради повърхностните сили (намокряне), които трябва да бъдат свързани повърхности. След прекратяване на нагряването спойката се втвърдява, образувайки фуга. Заваряването-заваряване тук е малко по-различно: той се отличава с по-малко количество спойка и естеството на образувания заварък, което го прави по-подобен на заваряване (в случай на различни материали по време на запояване-заваряване, ръбът на по-плавен елемент може да се стопи).
Пояло
Като цяло има няколко десетки методи за запояване, за тънкостите / разликите на които е по-добре да се обърнете към специална литература. Тук има смисъл да се споменава само реакционно-флюсово запояване, при което желаният течен метал (спойка) се образува in situ, поради взаимодействието на потока с споени повърхности.резултати
Както ясно се вижда от горните дефиниции на описанието, и двата технологични процеса са доста сходни и се използват за свързване на елементите на продукта като цяло, освен това металите / сплавите и други вещества могат да действат като обработени материали, а самите процеси обикновено се извършват с повишаване на температурата.
Съществуват обаче следните важни разлики:
- Съществуващото определение за запояване включва главно използването на метали / сплави, а гамата от материали за заваряване е много по-широка (например пластмаса).
- При запояване се предполага първоначалното съществуване на значителна празнина между елементите, която след това ще бъде запълнена с по-плавност на спойка.
- За запояване обикновено е по-характерно използването на допълнително специално вещество - флюс, който реагира с повърхности и спойка (при заваряване такива изключения, използващи флюс, ще бъдат дъгова заварка с покрит електрод и заваряване под допълнителен слой флюс).
- При запояване, по един или друг начин, в пролуката между повърхностите се добавя по-стопяем материал, който изисква съединяване - спойка (директно - или in situ, от флюс).
- При запояване материалите, които се свързват, не се стопяват (изключение е заваряване при запояване, когато ръбът на един от елементите, подложени на такова запояване) се стопи).
