Образуването на сложни думи по начин на съчетаване на основите на числовото и пълното форми на прилагателното се подчинява не само на правописа, но и на орфоепичните правила. Те трябва да се вземат предвид при писането на думата. двупосочен, правилността на използването на които е трудно да се определи на ухо.
Той съдържа елемент. дву--, който се свързва с прилагателното трета страна, образувайки сложна дума. Тази опция е правописна правилна, но често се смесва с друга, в която елементът се използва погрешка. две-.
Правилото, определящо нормативните форми на сложни прилагателни, е разграничаването между гласни, йотирани и съгласни на съединението на основата на числовото и прилагателното.
Написано преди гласни и йотирани две-: двустепенна, двуетажна, двуетажна. Преди съгласни най-често -х- изпада: двуядрен, двуличен, двусмислен.
В някои сложни думи, използващи елементи дву- / две- и двата варианта се считат за равни: dvuhletniy- двугодишен; двусричка - двусричка; dvuhpoly-бисексуални. Въпреки това в повечето случаи правописа на образуваните по този начин правописи все още изисква използването на числовата форма две-: двугодишна, двутомна, двукамерна, два процента.
прилагателно двупосочен е сред сложните думи, в които опцията не е разрешена две-. Те трябва да бъдат запомнени или проверени срещу правописни речници. Това са прилагателни двустранен, двуглав, двустранен, двукрак, двуличен, двурог, двуезичен и някои други.
рекламаВ разговорна реч думата двупосочен не винаги се използва правилно. Произношение на ортоепичната норма двустранно води до правописна грешка в неговия правопис.
дава следните препоръки за правопис и употреба в речта на прилагателното форми двустранни и двустранни:
- Сложна прилагателна форма двустранно iе нормативен. Използването му във формата двустранно счита за грешка.
- Сложно прилагателно двупосочен се отнася до група думи, при образуването на които използването на елемент не е позволено две-. Правописът им трябва да се помни.
