Приказката е забавно, особено интересно парче за деца. И една от многото му разновидности е художествената литература. Когато става въпрос за сравнение, те имат предвид традиционната приказка с магически характер и измислица като отделен особен жанр. Именно в този контекст ще продължи по-нататъшното разказване.
Съдържание на статията
- дефиниция
- сравнение
дефиниция
Приказка - произведение, съдържащо художествена литература и имащо в традиционния смисъл развитието на сюжет, обикновено с щастлив край. В исторически план първите народни приказки започват да се оформят, преминавайки от уста на уста. Много от тях имат няколко възможности. Късните приказки се появяват в литературното произведение. Техните особености: принадлежност към определен автор и придобиване на слава едва след публикуването (до този момент литературните приказки не съществуват устно).
басня - абсурд, хумористичен разказ, изобразяващ абсолютно изкривена реалност (например приказката за това как човек сложи брадва на крака си, опаса се с брадва и започна да сече дърва с крила). Нехудожествената литература, като приказка, присъства както в народното изкуство, така и в литературата. Пример за такова произведение в литературата е „Объркване“ - добре известно стихотворение на К. Чуковски.
към съдържание ↑сравнение
Фактът, че и двата вида разказ съществуват сред хората от незапомнени времена, свидетелства за тяхното голямо значение. В крайна сметка народното изкуство елиминира всичко безполезно и най-доброто е здраво вкоренено в него. Функцията на всяко парче обаче има своя собствена.
Разликата между приказка и измислица е, че тя (приказка), която на външен вид е изобретение и описание на чудеса, съдържа дълбока мъдрост. Приказката учи детето на правилата на поведение в семейството и обществото и възпитава в него важни черти на характера, разкрива на младия слушател основните житейски ценности и го кара да уважава своите предци. Всяка приказка съдържа определен урок, който дете подсъзнателно или съзнателно прави за себе си.
реклама
Не-фантастиката със своите джапанки и словесни абракадабри е от полза. Като отклонение от нормата, това укрепва детето в тази много норма. При малък човек увереността в неговия интелект и самочувствие се увеличават. В допълнение, подобна работа възможно най-добре развива въображението и свободното мислене. В крайна сметка, каква е разликата между приказка и измислица? Фактът, че в последната реалност е напълно обърнат отвътре навън. И този абсурд позволява на детето да си играе с понятия и да вложи нов смисъл във вече познатото.
