Въпросът за жанровите разлики между историята и историята няма ясен отговор. Това се дължи на факта, че до средата на 19 век всички прозаични творби се наричат история, в която са описани исторически събития или отделни епизоди от живота на истински или измислени герои. Пример са „Приказка за отминали години“, „Дъщерята на капитана“ A.S. Пушкин, „Петербургски приказки“ N.V. Гогол.
В съвременната литература жанрът историята определена от критерии, отразяващи обема на разказа, неговата фактичност, подчертана интензивна кулминация, липсата на допълнителни сюжетни линии и изразителността на художествените детайли. Това означава, че разказът е сравнително малко прозаично произведение, което се отличава с композиционна строгост, в което измислено събитие разкрива характера на героя или служи като своеобразен фокус, показващ мотивите на неговите действия. Ефектът на автентичността се постига поради ограниченото във времето, но подчертано, важно развитие на действието и тежестта на всеки разказващ фрагмент. Историята няма голям брой герои: фокусът е насочен само към един, главния герой, останалите играят епизодична роля.
история се отнася до средните епични жанрове, в които са показани не един, а няколко важни епизода от живота на героя, свидетелстващи за участието му в живота на обществото, съдбите на други хора, значими исторически събития. За разлика от историята, историята може да има разклонен сюжет с развитието на действието в различни времеви отрязъци. Композицията на историята често включва авторски отклонения, пейзажни скици, портретни характеристики на героите: използването им в текста на произведението помага да се постигне дълбочина на съдържанието и да се отрази напълно идеята на творбата.
Съдържанието на историята може да се основава на фактически материал или необичайна история от живота на хората, научна хипотеза, фантазия. Оттук и разнообразието на жанра: исторически и военни приказки, социални, приключенски, фантастични приказки и дори приказки.
Жанрът на историята не е толкова разнообразие. По стил тя е близка до кратка история или есе - в зависимост от динамиката на разказа: описателна или изградена върху остър конфликт..
Петербургски приказки Н. В. Гоголданни
- Историята отразява един важен епизод или събитие в живота на героя, докато историята проследява няколко събития, важни за развитието на действието.
- Сюжетната линия по правило няма композиционни паралели. Историята може да има основни и допълнителни линии.
- В сюжета разказът има тенденция да бъде компактен по форма и динамичен в развитието на сюжета. Романът използва трикове, които забавят действието и превключват вниманието на читателя от страна на събитието към съдържателната страна: например авторски отклонения и пейзажни скици.
- За разлика от историята, която най-често твърди, че е историческа или фактическа, съдържанието на разказа е само правдоподобна измислица.
